Както обещах когато разказвах за „Черно
мляко”, започнах да наваксвам с пропуснатите от мен книги на Елиф Шафак. Милото
ми офисно другарче ми донесе „Чест”. Е, оказа се, че с „Черно мляко” само съм
повдигнала завесата на един титаничен, чудовищен, чутовен талант на разказвач.
Елиф Шафак е точно това – Разказвач. С главна буква.
Въпреки няколкото доста слаби момента,
които стояха като закърпени на фона на историята (сякаш някой я е пришпорвал,
когато ги е писала) и въпреки няколкото безумни смислово-правописни грешки, книгата
е чудесна. Силна история, хубава идея, майсторски разказ – от онзи тип домашно –
уютно разказване, все едно си се сгушил в скута на баба и слушаш история –
малко мистика, малко любов, малко история, малко страшничко, малко смешничко.
Накъдрено с толкова детайли, орнаменти, емоции, аромати, препратки,
странно-старинни думи, че все едно историята се случва на теб. Вярвате или не,
историята така ми влезе под кожата, че мога да я разкажа от първо лице, нищо,
че няма и най-малкия шанс да ми се случи нещо подобно. И съм сигурна, че
повечето от хората, прочели тази книга, ще ви кажат същото.
Елиф Шафак определено се издигна
много много много в личната ми класация и отиде малко след Карлос Луис Сафон.
Заредила съм „Любов” в непосредствения списък на чакащите (там има подбрани само
около 100 заглавия), така че, до нови срещи с Разказвача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар